В неделя преди работа направих бърз сутрешен риболов. Този път бях решил да ловя с малки (по-моите разбирания) силикончета, като целта ми бяха новозарибените бели рибки с тегло около 200 грама. Дребни костури си има в езерото, а понякога появяват и трофейчета от тях. Не че и при белите ги няма, скоро бяха извадили една с тегло малко над 6 килограма.
Още с втория кастинг ковнах първата риба, която взе да дърпа надолу и яростно се тресеше. Реших че отново е шаран. Лятно време редовно се хващат на разни рачета или други дребни силикончета, като размера им е около 800 грама. Заедно с каракудите на това езеро имам общо около 15 от тези нетипични за спининговия риболов риби. Та въпросната първа риба се оказа костурец със съвсем прилични размери.
Силикончето на Jackson е ново за мен. Едно от 3-те техни модела с които бях решил да ловя днес.
Фалшивите метри на Мишо се оказаха малки, ако го сложех на него щеше да го скрие целия. Реалния размер е 30 см.
Продължих със същия силикон и рибки имаше доволно без да сменям позицията:
Смених розовия силикон с едно червейче в по-тъмен цвят и на първа проводка останах без него. Слагам другия и беше отхапан на половина. Снимка на двете загуби и се налага смяна, тъй като само 2 имах в кутията от тях. С третия модел повече настояване до първото кълване, като и там отхапаха опашката.
Може би повече от 10 минути мъчех да изкопча последна риба и да отивам на работа. В отчаянието си заложих на сигурното - 7 сантиметров силикон на Fiiish с цвят розе. Първа проводка и нещо ме чукна. Засякох и тръгна плавно...но плавното беше само за миг. Последваха едни аванси и ровене по дъното. Направих няколко снимки, че и клип на въдицата, като не очаквах да видя рибата.
Предвив напъните към дъното, както и мятащасе се опашка, реших че това е сом около 3-те килограма. След още миг видях с какво се боря - едър шарко.
Шарана взе съвсем леко и то на рибка с размер от 7 сантиметра. Без съмнение това беше една от новите риби в езерото. Бяха пуснати преди 2 седмици от частен водоем, където никога не бе ловено. Там беше пълно с амуровидни рибки и категорично бяха част от менюто им. След няма и 8 минутна борба и като видях че имам шанс да извадя рибата (не и с голи ръце на стръмния и висок бряг) помолих един от зрителите да повика колега риболовец с кеп. 3 момчета на бегом дойдоха и ми дадоха кепа с който си го гребнах.
Няколко снимки на рибето, показах го на познатите които също ловяха, пуснах го и отпраших да работя. Е после се оказа, че разказвали как съм хвнал голяма щука. Не видяли вида, а само размера. Знаейки че съм по хищниците решили че с тоз размер няма какво друго да е.
Преди края на риболова мислех как ще се хваля с 30 сантиметровия си костур. Как това ми е най-голямата и борбена риба на новата въдичка...е вече не знам с какво ще подобря рекорда си. Микро Геймъра се справи отлично, като имаш отличен контрол над рибата. Виждате първите снимки с рибата във водата, повече не съм му отпускал. Вярно, водата вече е доста по-хладна и рибите не са борбени като лятото в жегата, но...това си е едра рибка все пак. Снощи фидеристите се смаяха колко далеч отивало това силиконче, как се било хващало на това (ми то си е червей, как да не го ядат...още повече му придавам движение). Не вярваха, че съм контролирал рибата с макара и въдица които тежат колкото тяхния монтаж само. След като видяха клипа бая се поупулиха и си подаваха от ръка на ръка въдицата ми, да се докоснат до това чудо. За сравнение ще дам шаран със сходни размери, който миналата седмица вадеха на мач в продължение на 40 минути! Е аз нямах толкова време и набързо го изкарах за снимки.
Автор: Александър Мечев
Отзиви