След дълго умуване "къде за риба този път", дойде и най-познатия за нас отговор. Естествено, че ще отидем на щукарника ни, където всеки път се събираме, когато сме по-голяма бройка хора. Все пак малките гьол.чета не могат да ни приютят всички, а за големите ни язовири е рано. Този път не съм с каяка, ще съм пасажер в лодка. Стване в тъмни зори, товарене, пазарене, пътуване, пристигане, разтоварване и...най-после ловене! Още в първите минути имах няколко костура, сред които имаше и по-едри. За тях бях дошъл.
Реших да снимам някой и на метъра, но сантиметрите не ми се видяха впечатляващи и това бе първия и последния поставен там:
Риболова вървеше добре, но основно се ловяха дребни костури, които често не успяваха да напарат куката, а само опашката. Не бях взел по-малки силикони от 7 сантиметра. Нямах и желание да търся малките костури, при положение че явно големите бяха активни. Станимир (спътниха ми в лодката) постоянно ме укуражаваше, че ще хвана някой към килце, все пак там не веднъж сме хващали такива. Това ставаше все на едри примамки в търсене на щуката. То и за друго не ходехме там де. Бях се наканил на костурите, тъй като преди година, тъкмо при първите студове бяхме решили да търсим щуките на джиг в дълбокото. Тогава излизаха само хубави костури и само една щука. Сега бях тръгнал специално за тях. Притесненията ми бяха, че аз ще търся дълбоки и чисти места, докато Станимир търси плитко и обрасло, което да облови с джърковете. Намерихме му чалъма - заставахме за някой ръб - той лови към брега, аз навътре. И при двамата вървеше повече от добре:
Ако си мислите, че ловим само едро...просто основно него снимаме и споделяме. Имаше и такива изненади, когато размера на улова надхвърляше с няколко пръста размера на примамката:
Стигняхме до места, на които нямаше търсените от мен костури. Тогава реших че е време малко да си почина. Седнах на пода, подпрях се на борда, вдигнах краката на седалката и така...може би половин час. Събуждам се, пече едно силно слънце, та се не трае. Събличам се аз, че щях да умра от жега. Хукам липсата на риби. Оглеждам се 4-5 пъти и не мога да разбера къде съм. Хем знам къде съм, хем нещо ми липсва. Осаферих се и продължих с риболова. Пак не беше моето място. Тогава реших да взема едната джърковица на Станимир. Помятах малко, взе че ми хареса. Поисках си друга примамка, ама то избора голям...кое по-напред. Сложи ми той един златист Spro и при първата проводка изпод лодката се стрелна един дребосък и атакува примамката в корема. Макар и с две куки там не успя да се закачи. Брей...имах риба...много бях изненадан, но и щастлив. Най-после видях и щука в края на линията си. От толкова много костури така и не се закачи една зъбла да я пипна. Продължих да мятам на същия джърк с голяма надежда. Имах я, защото Станбето беше вдигнал няколко риби, които обаче не атакувха. След миг нова атака и този път рибата беше на куката. Докарах я на лодката, но при вдигането се откачи и цопна обратно във водата. Реших да настоявам още, тъй като исках поне една рибка да извадя с тоз кол...пък надежда имаше. По някое време колегата искаше да смени такъмите и аз пак преминах към лайта. Тук рибите вече бяха съвсем на повърхността в плиткото и обраслото. Дръпнах няколко дребосъка, но нищо интересно.
По-рано се бяхме видяли и с Мерито. Преди това се бяхме чули по телефона. Той се чудеше къде да лови днес и като разбра каква бригада сме се събрали се включи и той с негов приятел.
И така си вървеше риболова цял ден. Станбето ловеше щуки навсякъде. Покрай джърковете се издаваха къде са и малките костури. Редовно проследяваха примките му до лодката. Още щом им подавах силикона и налапваха, но бяха прекалено дребни и безинтересни.
Отново се събрахме със Жулиан и Мартин. Сутринта имаха проблем с двигателя. След кратък престой във водата предните скорости отказаха и се движеха само назад. Привечер бедата за тях беше пълна - падна им перката на двигателя и трябваше да се прибират към колата в насрещен вятър. Не бяха близо до мястото, където бяха пуснали лодката, но поне за тях то се оказа успешно.
Мартин ловеше сякаш е загубил надежда, но все пак и в тази поза успя да бодне поредна риба.
В същото време и Жужака закова една:
Малко преди тях и Станбето извади риба от това място. Интересно беше, че рибите излязоха от едно и също място, в рамките на няколко метра.
Върнахме се на мястото, на което сутринта имаше най-много групирани едри раирани. Динко Вълев (но не от Ямбол, а от Стара Загора) беше застанал точно върху тях. Хващаше дребни и аз реших, че явно не са там. Лових в друга посока, когато най-после се случи чудото! Оправдах целодневния целенасочен риболов на костури с волфрамов повод. С голямо недоумение се пулихме как така една щука не хванах за цял ден. Е най-накрая и това се случи! Първа щука с Micro Gamer-а. Не е голяма, но с лайта си се усеща тръпката. Интересно беше, че я хванах при водене на силикона почти на повърхността. Това се случи по залез слънце, когато дребната риба излезе най-отгоре на топлата вода.
След като Динко реши да си тръгва дръпнах риби от мястото на което беше застанал. Всъщност първите, но все още дребни ловях покрай него, като гледах да цопна максимално близо до него. Той изпусна няколко едри костури, които водеха със себе си още бандити, но бързо заминаха на някъде, преди да успеем да ги набодем.
Така приключи нашия риболов, който мисля да повторя в най-скоро време (докато рибите се очаква да са все още там).
Използвам случая да благодаря на Жулиан за този съвместен риболовен излет, който нямаше как да се осъществи без направената от него организация. Също искам и да честитя рождения му ден, който е днес. Има юбилейче, за което ще почерпи на следващия риболов. Аз пък ще му асистирам в снимането на трофеи, че да не си прави такива кифленски снимки. ЧРД, Жужак! Жив, здрав и все на вода!
Автор: Александър Мечев
Отзиви