Господарят на скалата
Здравейте приятели! Тъй като имах невероятната слука и късмет да закача, вдигна и извадя наистина един великолепен трофей, групер от вида рофос, ще споделя с вас по-подробно за случилото се.
Обичам Гърция, не само заради уникалните риболовни преживявания по скалите и в морето, а заради духа, историята, природата, храната, хората и... всичко, което тази страна носи.
От около 15 г. насам се стремя да я посещавам със семейството си поне по 2 пъти в годината и това за нас е истинската почивка, откъсваща ни категорично от ежедневието. Интересното е, че рибарствам тук от близо 6 г. Просто на една от почивките ми на Арменистис, зорлем отидох на дясната скала, с макара 2000 и спининг 10-30, хванах едно дорадо и всичко се промени.
Риболовната ми страст вече беше обвързана с морето!
Много бъзо си създадох навик всеки път когато съм в Гърция винаги да посрещам изгрева на скалата и да мятам воблери, джигове и силикони до към 9-10. Не мога да отрека, че морето ме обича и дивата риба никога не е отсъствала от менюто ни. Така стана и тази година. Тъй като бях в напълно нов район, първите 2 дни ги отделих за проучване на предварително набелязани от мен точки, както и такива споделени от мои познати и приятели! Хванах тук там по някое малко маятико и дорадо, но така и не намирах това което търся, а именно скала, достатъчно дива ,сурова с добри в близост дълбочини, скала, на която да почуствам и да повярвам,че е много вероятно да се случи нещо!
След разговор и коментар с мой приятел, реших да проверя следобед една доста обещаваща точка, без информация за хванати риби, но изглеждаща преспективна. След известно лутане по скалите се озовах на нея и в първия момент малко съжалих, защото беше изключително неудобно за вадене на по-голяма риба. Голяма височина около 6-7 метра, трудна ниска част, която обикновено беше в бяло от разбиващите се вълни.
Както и да е - бях там с голямата ми дъщеря, която също няма против да идва с мен на вечерни заходи, да гледаме заедо залезите и да хвърля малки джигове, което много ме радва!
Сърцето ми вече препускаше от очакване да заметна! Сглобих на бързо сравнително новия ми такъм и започнах плахо риболова, притеснявайки се да не се окаже куцо място с лошо дъно, в което да се закача - това е кошмарно за мен. Оказа се добро с подходяща дълбочина. След извесно време реших да заложа на бияча ми от миналата година, с който имах честта да извадя 10 кг. амбърджак!
На второто или третото хвърляне почуствах удар, откачане, пак удар и мощно натягане... даже аванса на Салтигата скръцна и веднага разбрах, че е добра риба. След кратка борба рибата се показа, маятико около 3-те кила - зарадвах се лудо, но при опита ми да го прекарам от единия ръб на скалата към другия захождащ към ниската част, защото не ми се рискуваше да я вдигна със Зенака. Беше ми първа по-добра риба и не исках да рискувам. Маятикото изведнъж напъна на долу и лидера ми се закачи за грапавия ръб на скалата! Обезумях от ужас и започнах да се опитвам всячески да откача лидера, а рибата напъваше надолу. В един момент се откачи, отдъхнах си и продължих да я придвижвам към ниското.
Тогава видях още 6-7 маятика със същия размер да се навъртат около нея, по маниера на дорадата. Вече бях долу с канджата в ръка и след няколко опита и добре залят от вълните го заковах!
Тогава не съзнавах, че това беше една добра тренировка за успеха ми на следващата сутрин! След малко дъщеря ми извика, че е закачила нещо и извади една баракуда, което предизвика в мен експлозия от положителни емоции! Така щастливи се прибрахме в вкъщи.
На следващата сутрин станах без аларма към 5, направих си кафе и реших освен задължителната смяна на лидера да отстраня и 10 м от плетеното ми влакно,защото мисля, че го бях закачил тук там по скалите и не исках да рискувам. Метнах раницата и се отпрвих към скалата. Сега взех и камерата с мен, но реших да не я включвам докато не блесне слънцето и маятиката се разшават.
Започнах да мятам сменяйки джигове с фишове, докато не дойде момента да сложа класиката Fiiish Black Minow 4, цвят каки с 80 гр.глава. По принцип хвърлям с една примамка 4-5 пъти и сменям. На третото хвърляне изчаках да потъне ,набрах около 10 пъти с макарата и пак я пуснах до дъното. След 3-4 туичвания при отпускането на долу почуствах мощен удар,последван от тежък напън....случи се!
Първоначално нямах идея, дали не е голяма синегрида или групер, защото те са ми взимали в първите метри над дъното. Ударите на Амбърджака обикновенно са ми били по- нагоре. След като усетих движение само в една поска надясно и надолу си въобразих, че най-вероятно е групер и или трябва да го спра или да кажа сбогом на фииша ми. Още от сомските ми години много обичам да допълвам аванса като го дорегулирам с ръка. Хванах шпулата и започнах да я спирам молейки се да смени посоката! Ситуацията загрубяваше все повече, защото рибата не спираше и най-вероятно дупката му наближаваше, когато смени посоката и ми позволи да навъртя. Този момент беше преломния, защото след това взимаше отново аванс, но ми позволяваше и да го изпомпвам на горе и ми даде надежда. Малко след това вече имах възможност да включа и камерата, за да заснема този велик за мен момент!
Емоцията ескалираше от огромното количество адреналин в кръвта ми, физически също бях поизморен, но рибата вече излизаше постепенно нагоре и нямаше да отстъпя и дам назад! В един момент буквално усетих откачане и това спря сърцето ми, но последва отново натиск и почуствах неописуемо облекчение, че рибата още е там! Малко след това го видях, "Господарят на скалата" се появи на белия фон от морска пяна!
Другото го има на клипа. Много сложен момент беше завъртането на рибата покрай ръба,на който се закачи лидера ми предния ден, но успях.
Изключително неприятен и изнервящ момент беше когато трябваше да го канджосам. Щеше да е разочароващо, ако след всичко до този момент изпусна рибата на финала, а всичко беше срещу мен. Морето не я даваше, а острите и нацепени като лабиринт скали правеха почти невъзможно достигането и. Тогава и нервите ми не издържаха и почнах да ругая най- вече съдбата ми в този момент...щях да изживея много трудно ако изгубех рибата накрая.
Намерих последни сили и при поредното приближаване на рофоса към мен успях да пробия дебелата му брония и да забия куката. Последва приятна еуфория от добре свършената работа. Направих си хубави снимки и се отправих към къщи ...най-краткия ми риболов в последно време. Никога не продължавам да ловя след като хвана хубава риба. Мисля от уважение към нея и просто ми е достатъчно.
Винаги имаме шанс да преборим дадена риба, но и рибата има шанс да ни се измъкне. Миналата година разковничето да извадя Амбърджака беше, че не го бързах и изморих навътре, далеч от скалата . При този групер стратегията ми беше да го спирам постепенно, докато смени посоката...имах късмета да се получи. Но винаги е различно! Според мен да извадиш подобна риба от скалата е най-вече късмет и след това е бърза реакция, здрав и мощен такъм, яка и перфектна линия. Пожелавам на всички любители на този вид риболов, който за мен е най-истинския и вълнуващ, способен да ти вдигне адреналина до най-високи нива, много здраве, слука и късмета да извадят поне един път в живота си такава риба и да изживеят емоцията! Поздрави!
Отзиви