Както вече се бяхме разбрали в края на риболова от миналата седмица, днес отидохме пак. Отново риболова щеше да е до обяд, така или иначе прогнозата за времето не подсказваше подходящо време след пладне. Водещ фактор бе вятъра и неговата сила определяше избора на водоем. С леко закъснение малко след 7 часа сутринта вече бяхме на вода. Други лодки още нямаше, а ние с първите метри решихме да облавяме в по-дълбокото. Слука нямахме на 12 метра дълбочина и решихме да отидем на отсрещния бряг, където бе завет и брега по-отвесен. Още с пристигането установихме наличие на доста мирна риба, заради която индикирахме фалшиви кълванета. Те бяха последвани и от истински, а първата риба не закъсня:
Времето в сянката не беше особено приятно, вятъра се извъртя и решихме да се преместим на още по-тихо и слънчево, че беше станало доста мразовито:
Реших да прослушам местата, където лятото имаше костури. Първо замятане с думите "ей тука ми пригриза една щука" и още преди да пропадне силикона вече имах щука в края на линията. Не успях да я извадя и повторих мястото:
Още няколко проводки без празно:
Живко също се разписа:
Успях да си хвана и щуката (да речем че е била същата):
Записах и още един вид риба. Успешен пак беше любимият ми от предния излет цвят Good Morning na Fiiish. За добро утро доволно рибки ми надърпа:
Живко хвана няколко костура, а Иван освен от тях закачи и щука:
По някое време вятърът стана доста сериозен и както традицията повелява винаги насрещен. Сутрин насреща ни, на прибиране отново...Иван мислеше че е случайност предния път, но днес се увери, че все ще е така. Единия ключ на греблото се досчупи и не позволяваше много сериозни напъни. 3 човека в над 3 метра лодка и вятър си е не много приятно усещане. Наоколо се навъртаха лодки, но не искахме да ги ангажираме със себе си. В крайна сметка един добър човечец се смили над нас и ни дръпна до колата ни. Бяхме пуснали първите костури, но решихме да задържим няколко, без ясно желание някой да ги вземе. Спасителната лодка ни помогна с още нещо - оттървахме се от рибите, след което можехме спокойно да хващаме и пускаме.
Продължихме риболова си от брега, като преди това се постоплихме с едно армаганче, което открихме във водата:
Живко и Иван хвнаха по около 10-тина риби всеки, докато аз така и нямах кълване. Това продължи и след като почти бяха се върнали в колата, а аз във вече бурния вятър и започващия дъжд се опитвах поне почукване да изчопля, да не е било напразно ходенето до там за риболов от брега. Е не успях.
Хванаха и единствената бяла рибка, вида за който бяхме тръгнали днес, но така и не открихме в желаните размери:
С това приключихме днешния излет, с обещание скоро пак половим заедно. Всеки от нас тримата има по един неработещ двигател, май е време за техните ремонти, а ключа за греблото със сигурност, че и в добро време вече не можем да ловим.
Автор: Александър Мечев
Отзиви