Споделянето на този излет с вас е споделен опит от нещо ново за мен, което от доста дълго исках да тествам – а именно малко познат риболов сред риболовците от лодка в страната ни.
Монтажи и оборудване на каяка отнеха време, но Велин бе на ниво и отметна всичко с цената на собственото си време и ангажименти. Тръгнахме от София едва към 15:30.
Дестинацията далечна, но времето бе с нас, а компанията на топ ниво. Пристигнахме късно вечерта, като имахме предварително запазен хотел, настанихме се след полунощ, но на никой не му се спеше, в главите ни само риби :)
След кафета и закуска в местно заведение се отправихме към един безлюден плаж за приводняване. Малко суматоха по брега, натоварихме набързо всичко и газ към дълбините. Още с първото пускане на 40 метра дълбочина ме изтресе риба на Xesta Flap, поводих я десетина метра и се откачи, разбира се полудях, такъв старт обикновено при мен значи страшно куц ден.
Последва дълго лутане пред различни релефи и носове, доста педалиране, среща със Стефан, който беше зашил ено двукилограново тунаки на джиг и се отправих към далечния нос с крехка надежда да спася деня. В близост до брега гъмжеше от дребосък и водорасли според сонара. Изтеглих се малко в страни, където дребосъка оредяваше, а дълбочината бе между 40-50 метра. В поредното си чудене кой джиг да подам ме осени надеждата да сложа Fiiish Black Minnow в размер 16 см и глава 120 грама. Разбира се бях си приготвил разнообразни силиконови окомплектовки с различни размери и грамажи.
Н второто повдигане от дъното усетих зверски удар, аванса ми бе поохлабен, бутнах ръчката до дъно, а въдицата сгъна до дръжка едва ли не. Рибата бе сериозна, взимаше аванс, но успявах да взема надмощие и я поведох нагоре. Тъкмо почнах да се чудя къде ми е грипера и при поредното взимане на аванс се откачи, а аз останах с отворена уста. Нито я видях, нито знаех каква е, съвсем ме натисна отчаяние. Върнах се на същото място, сложих асист куки на сплита, посредством който си закачах главата на слоу джиг въдицата и пуснах да кажем на същото място(не бях маркирал точката L ) На третото повдигане от дъното ме изтраска нещо, този път я подкарах нагоре без да се мисля с максимално затегнат аванс и пръст на шпулата. В момента в който ФК лидера мина през водачите си метнах грипа между краката и видях как корема на рибата се белна отдолу. Няма да казвам какъв ми бе пулса и как ме друсаше адреналина. Рибата се бореше страхотно до повърхността, в момента, в който я зърнах, вече знаех каква е – страхотна сфирида, малко над 3 килограма. Изключително рядък пясъчен групер, който не се хваща всеки ден и е безценен трофей. Успях да я закача с грипа от първия път, последва чудесна фотосесия, краищата на устните ми стигаха до ушите, представете си ме ;)
Откачих силикона, асистите не бяха зашити, а бе закачена на куката на силикона. Последва фотосесия, няма да казвам как се правят добри снимки сам в каяк, май никак :(
Беше ми поразместила силикона, реших да сложа по тежка глава и да се върна на същото място. Заложих на 190 грама глава и силикон с размер 200мм. На третото повдигане от дъното ме удари тъпо и натежа жестоко. Засякох със страшна сила и започнах да повдигам с въдицата, като тя се сгъваше до краен предел, замислих се дали ще издържи... Успях да взема няколко метра, но в този момент нещото започна да натиска на талази и да си взима аванс, въпреки пръста ми на влакното.... Сърчицето ми бе в гърлото буквално. Аз взема малко метри, тя натисне и се върне надолу... Тази сценка продължи около 5-7 минути, при поредното взимане на аванс и задържане с пръст от моя страна въдицата олекна, сещате се какво ми беше и как останах с отворена уста..... Бях със сравнително тънък лидер, който поддаде на солид ринга, ръцете ми трепереха, а трябваше да връзвам. Отне ми доста време, в главата ми се мятаха какви ли не мисли, от дебелината на лидера до размера на рибата и вида и ....
След като превързах и се поокопитих малко пуснах приблизително на същото място с дълбочина 50ина метра. При отлепянето на силикона от дъното филма се повтори, но в по краткотрайна версия, скъса с първото натискане към дъното, а повода ми изглеждаше така
Последва поредно връзване с треперещи пръсти, отне ми доста време, сглупих че не смених лидера, но не знаех изобщо нося ли по-дебел. Вятъра ме бе отнесъл доста от мястото, сложих последната глава на 190 грама и пуснах. Оказа се, че бях на малко над 30 метра, а вятъра ме носеше доволно, силикона се провлачи по дъното, вече не бях вертикално, а на поне 45 градуса, облегнах се и извадих кутията с цигари с една ръка и в този момент последва агресивно кълване и сгъване на въдицата, направих едва няколко оборота и олекна. Иьвадих и се оказа, че лидера е срязан като с нож. Вече не издържах, нямате идея какви цветни думи крещях на глас. Прибрах въдицата, поразчистих в краката и подкарах към брега. Психически нямаше да понеса още едно късане, а се оказа, че нямам по-дебел флуорокарбнон в каяка.
Да видите как превързах вечерта след кръчма, а сглобих и спиид джиг въдицата. Ревизирах си силиконите и споделих по някоя бройка с момчетата, които ме гледаха невярващо. Бях готов за следващия ден.
Подкарахме различно място, но поокъсняхме с влизането. Беше почти обяд. Няколко закачки в началото, една откачена риба, верочтно синегрида и едно единично кълване беше резултата до късния следобяд. Колегите нямаха риби. Аз пусках само силикони в различни цветове и грамажи. Реализирах едно плахо кълване, оказа се бебе стира, макар малка ме зарадва. Залеза наближаваше, насочих съ към носа където откачих рибата. Пуснах на 50ина метра и няколко пъти повдигах и пусках обратно. Без резултат. След като извадих силикона, забелязах брутални дупки в задната му част от два зъба, ясно беше, че съм пропуснал добра риба, ясно беше и каква е била. Доближих носа и пуснах, при първото повдигане ме ме натресе неколкократно и зверски, знаех какво идва, макар и да се бореше страхотно, просто бутнах ръчката на аванса до дупка и и дадох газ. В момента, в който повода мина през водачите видях розово сребристите отенъци под лодката, извадих я на повърхноста, пришляпа няколко пъти и я грипнах отлично. Последва бърза фотосесия, беше ми разпердушинила силикона до неузнаваемост.
Имах още време до залез, нямах монтиран силикон на слоу джиггинг солтишейпа, но спиийд джиговата бе готова, пуснах и с третото отлепяне от дъното последва типичното тръъът трът трът.... Е нямаше как с тоя такъм да не я кача на експресния асансьор, макар и да успя на два пъти да вземе аванс.
През това време Стефан бе наблизо, споделих с него, а той се пречупи и сложи силикон, май го дрънна на първото подаване, стира към 1,5 -2. Аз пушех доволен и ухилен, нямаше да ловя повече, имах в лодката две риби около 3-4 килограма всяка. След 10ина минути Стефан закачи и втора риба, отново на същия силикон, пак стира, този път над две кила. Оказа се, че и Коцето беше хванал 2 риби, и неговите силиконови.
Денят бе кратък, но изключително успешен, бяхме открили за себе си нов цяр за трудни риби, които не искаха да погледнат джигове. Доволни излязохме и се отправихме към кръчмата.
Следващата сутрин надигнахме глави раничко. Е, колко да е рано в 8 ;) Влязохме към 10:00 и вече всеки имаше монтирани силикони на въдиците. Ивашки мисля пръв откри резултата, чудесна стира на перлено бялата змиорка Fiiish Crazy Sand Eel
Стефан последва с две бързи стири, а аз и Коце бяхме с изядени силикони. Обещаващо начало. Преместих се на носа при Стефан, с пристигането ми той бореше поредната риба, над двукилограмова стира, отново силиконова.
Пуснах в момента в който го снимах, с наближаването на дъното въдицата ми подскочи в ръката, взе ме на самото пропадане. Открих деня. Стефан реши да тества на джиг на нова точка, бяхме през 15 метра един от друг. Пусна пилкер, а аз силикон. На второ или трето повдигна закачих поредната риба и я извадих, а той извади пилкера и пусна въдицата със силикона и веднага реализира риба. От тук насетне последва поголовна сеч на всяко ново място. Мисля Стефан закри деня с няколко стири и една синегрида бонус тупалка, а аз само със стири, като откачени риби имахме доста. Денят бе изпълнен с адреналин и емоции, както и невероятна слука за всички – изяло силиконова.
Последния ден подкарах от рано, влязох от плажа на хотела, търсейки зеленооки риби, но по пясъчни пллажове ме споходи първата стира към два килограма.
Събрах и замахах с педали към мястото, от което си тръгнах с треперещи ръце първия ден. Разнообразни силикони и опити за водене, джигове и какво ли не, но рибите, които ми късаха, се бяха покрили. Реших да направя последно пускане, с повдигането от дъното ме взе доволно, но вече знаех каква е рибата, предполагах и размера и – не беше това за което бях дошъл, но бе отлична стира между 3-4 килограма.
Събрах въдиците и подкларах към брега. В този ден Ивашки бе зашил брутална стира, а Стефан с две синегриди и стира за капак. Събрахме каяците и щракнахме няколко снимки за финал.
В заключение всички бяхме безкрайно доволни. Бяхме открили ново оръжеи за трудни риби, за което досега само предполагахме, че работи отлично. Fiiish Black Minnow в различни размери и грамажи се оказа брутална примамка за синегриди и групери.
Ще кажа и няколко думи за проводката. Пуска се силикона към дъното, като много често риби кълват на пропадането заради активната игра на силикона. Глави в грамажи 60, 90, 120 и 190 работят отлично на различни дълбочини. Голямото предимство на риболова със силикон е, че няма нужда линията да е вертикална, за да водите и реализирате риби. Но най-важно е воденето. Не се води бързо и агресивно, а бавно, почти като при риболов с тай ръбър примамки. Повдигате от дъното по ваша преценка с равномерно обиране и връщате обратно – изключително занимателно, но никак не измаря.
Надявам се да съм успял да пресъздам поне малка част от емоциите, които преживяхме, както и да споделя опита ни с вас.
До нови срещи и интересни риби!
Танер Али
Отзиви