Ревю на "универсалната" въдица Atec Crazee Wind 832M

27 Ное 2018
Atec Crazee Wind – специална пръкча с универсално приложение автор: Ваньо Контев  

Fiiish Crazy Sand Eel – Пасивна, но ефективна примамка!

25 Окт 2018
"Реших да споделя няколко думи за „змията“ тъй като в последно време тя се превърна в любимата ми примамка." Автор: Стефан Георгиев  

Tailwalk Ajist TZ 69

16 Авг 2018
Tailwalk Ajist TZ 69  ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА! Tailwalk Ajist TZ 69  ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА!

Tailwalk Salty Shape Dash Seabass Game 83MH

27 Юни 2018
Подходяща ли е морската въдица  в  сладководени условия Tailwalk Salty Shape Dash Seabass Game 83MH     ...

През зимата за бяла риба на язовир Жребчево

Дата: 28 Дек 2018

Напоследък зачестиха риболовните ми излети. Може би защото навлязохме в Коледно-новогодишните празници. Празници, които за черния дроб и фигурата не влияят положително, но ако си избрал да станеш рано и да си сред природата си правиш един голям празник за душата. Аз не използвам отпускарския и като цяло почивен период за излежаване, а за мръзнене по родните водоеми. Подобно мръзнене изпитах преди 2 дни на язовир Копринка, където всяка капка озовала се в каяка ми се превръщаше мигновено в лед.

Както се досещате температурите бяха доста под нулата и само силното декемврийско слънце (а и добрата екипировка) ме спасяваха от студа. Нищо, че от сутринта мислех да режа пръстите си на едната ръка, защото бяха премръзнали и умирах от болка. Лекия полъх даваже надежда за живот, но не и десетките лодки във водата. За да съм по-точен бяха над 30 лодки в този ден, днес са били над 50! Представяте си какъв ад за рибата е това и до каква степен е стресирана. Въпреки това успях да дръпна няколко рибки, сред които и най-големия ми гостур до сега:

Печелившият силикон беше Fiiish Black Minnow No3 - 12cm с новия цвят Chartreuse. Видях го от колега като успешен за бяла риба. Вече имах една изтървана на него, а и напоследък залагам по-често на зеленото.

Всъщност нямаше ли да ловим на Жребчево? Е хайде да се пуснем 30-тина километра надолу по течението на река Тунджа и ще стигнем до другия голям язовир в облстта, предпочитан за риболов не само през лятото, а и през зимата. Причината да избера него е по-голямата му плащ, както и по-малкото на брой лодки в него. Това означава че имаш мноооого повече място да се шматкаш и да се радваш на любимото си хоби. Нещо, което нямам как да стане с десетките бръмчащи лодки наоколо, сърдити пияни чички и завъстливите погледи като пуснеш улова си обратно във водата (то тогава и риболова приключва, защото идват да хвърят отгоре ти, а тъй като по-умния отстъпва си намирам ново закътано местенце). Нямах намерение да ходя много рано, макар че ме хвана малко яд, когато колега ми прати клип, че вече лови на Копринка, а аз още съм си вкъщи. Малко след 9 часа вече бях на вода, а времето беше повече от прекрасно, а и първите рибки не закъсняха много:

Вчера си купих тройки с идеята да ги добавя, с цел минимализиране на празните кълванета. Не знам дали тази малка рибка щеше да налапа силикона до куката, но предвид неговата мекота и нейната лакомия най-вероятно да. Все пак беше закачена само за тройката и я броя от вероятно изтърваните с единична кука. Интересното беше вече с втората риба, която определено трудно бих извадил без тройката:

Следващата пък беше само за единичната:

Направи ли ви впечатление, че всички риби са хванати на един и същи силикон? Дълбочината беше 16 метра и след малко разсъждение и проби стигнах до успешния силикон. Очаквах това да бъде белия, но убиеца беше синият 12 сантиметров Fiiish.
Стигнах и до кулминацията с уловане на доста прилична бяла риба, за която ме е яд че не направих хубави снимки, защото бързах да я пусна:

Рибата имаше доста външни паразити, които ясно личаха по цялото тяло. Зимно време при лежането по дъното често биват нападани от тях.

Освен всичко друго личеше и нейния пол.

Днес бях решил да взема една риба, като тази отговаряше като размер на търсената от мен. За мое съжаление и нейно щастия тя се оказа женска. Предвид, че вече има хайвер си е престъпление да бъде убита и си наложих да я пусна, а това е последна снимка по нейния път към дома.

Поглеждам часовника и е минало по-малко от част откакто съм във водата. Замислям се дали да не си отивам. Какво повече може да получа в този ден? Хубаво време, тихо, спокойно, риба хванах, подарих живот. Ангажиментите ме чакаха и реших да се застоя още съвсем малко в района. Имах намерения за километрични обиколки, но явно нямаше да се мърда много. Любопитно бе, че не бях пуснал котва. Вятър почти нямаше и успявах да се навигирам с каяка само с 18 грамовата примамка на линията си. Така облавях по-голям периметър и не повтарях едно и също място. Всъщност риби хванах на местата, на които вече имаше лодки по-рано. Но те вместо да упорстват и да намерят правилната примамка и проводка бързаха на глисаж към отсрещния край на язовира. И така цял ден тигели от които не им остана време за риболов.

Завъртях се към предпочитаната за риболов зона от брега. Там в края на ръба и началото на платото бяха и пасажите с мирна риба, сред които успях да хвана още няколко бели рибки. Първата ми отне не малко време, но как да си отида...защо съм час и половина без риба? Защо не си отидох след първия час риболов и слуката която ме споходи? Тук ще кажа че имаше на само късмет, а и малко умисъл. Тъкмо бях прибрал въдицата и бях хванал греблото, когато видях едър хищник хранещ се от малкия пасаж мирни рибки. Направих 2-3 проводки и рибата беше в лодката.

В това време Мерито вече се беше върнал на гребла от отсрещния бряг, където е имал няколко празни кълванета...едно от многото в този ден. Аз ги бях свел до минимум със слагането на допълнителна тройка. Под минимум имам предвид нула, тъй като само едно нереализирано кълване имах и то защото го проспах и даже не засякох. Това беше един от онези дни, в който рибите не кълваха а мачкаха силикона, натискаха го с тяло отгоре.

След една откачена риба, в последствие оказала се захапала само опашката, в крайна сметка Мерито закачи раирания бандит който издевателстваше над примамките му. Оказа се 800 грамов костур.

Аз реших че съм стигнал до заветната бройка и се отправих към колата. Гребяйки натам видях бяла под мен. Спрях и направих опит за проводка, но беше провалена от поредното телефонно обаждане. Помпейки под лодката и говорейки по телефона я закачих :D Това е рибата от втората снимка, която също не беше закачена за устата.

И така на обяд приключи моя риболов и започнаха задачите. Обмислях това да е последният ми излет за 2018 година. Исках да закрия успешно, а не с разочарование. Гледайки сега прогнозата за времето май пак ще пропусна празниците и докато някои редят маси и се напиват на 31-ви, аз ще мръзна в язовира и ще си грея душицата. А как ще открием ще разберем чак догодина. Весело посрещане на Новата година!

 

Автор: Александър Мечев

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
  • Все още няма коментари
Върни До Горе