Риболов от реката до морето с пръчката Tailwalk SSD Micro Gamer S70UL

12 Юни 2019
Tailwalk Salty Shape Dash Micro Gamer S70UL Автор : Даниел Кирицоев

Fiiish Power Tail

18 Фев 2019
Fiiish Power Tail

Ревю на "универсалната" въдица Atec Crazee Wind 832M

27 Ное 2018
Atec Crazee Wind – специална пръкча с универсално приложение автор: Ваньо Контев  

Fiiish Crazy Sand Eel – Пасивна, но ефективна примамка!

25 Окт 2018
"Реших да споделя няколко думи за „змията“ тъй като в последно време тя се превърна в любимата ми примамка." Автор: Стефан Георгиев  

През зимата за бяла риба на язовир Жребчево

Дата: 28 Дек 2018

Напоследък зачестиха риболовните ми излети. Може би защото навлязохме в Коледно-новогодишните празници. Празници, които за черния дроб и фигурата не влияят положително, но ако си избрал да станеш рано и да си сред природата си правиш един голям празник за душата. Аз не използвам отпускарския и като цяло почивен период за излежаване, а за мръзнене по родните водоеми. Подобно мръзнене изпитах преди 2 дни на язовир Копринка, където всяка капка озовала се в каяка ми се превръщаше мигновено в лед.

Както се досещате температурите бяха доста под нулата и само силното декемврийско слънце (а и добрата екипировка) ме спасяваха от студа. Нищо, че от сутринта мислех да режа пръстите си на едната ръка, защото бяха премръзнали и умирах от болка. Лекия полъх даваже надежда за живот, но не и десетките лодки във водата. За да съм по-точен бяха над 30 лодки в този ден, днес са били над 50! Представяте си какъв ад за рибата е това и до каква степен е стресирана. Въпреки това успях да дръпна няколко рибки, сред които и най-големия ми гостур до сега:

Печелившият силикон беше Fiiish Black Minnow No3 - 12cm с новия цвят Chartreuse. Видях го от колега като успешен за бяла риба. Вече имах една изтървана на него, а и напоследък залагам по-често на зеленото.

Всъщност нямаше ли да ловим на Жребчево? Е хайде да се пуснем 30-тина километра надолу по течението на река Тунджа и ще стигнем до другия голям язовир в облстта, предпочитан за риболов не само през лятото, а и през зимата. Причината да избера него е по-голямата му плащ, както и по-малкото на брой лодки в него. Това означава че имаш мноооого повече място да се шматкаш и да се радваш на любимото си хоби. Нещо, което нямам как да стане с десетките бръмчащи лодки наоколо, сърдити пияни чички и завъстливите погледи като пуснеш улова си обратно във водата (то тогава и риболова приключва, защото идват да хвърят отгоре ти, а тъй като по-умния отстъпва си намирам ново закътано местенце). Нямах намерение да ходя много рано, макар че ме хвана малко яд, когато колега ми прати клип, че вече лови на Копринка, а аз още съм си вкъщи. Малко след 9 часа вече бях на вода, а времето беше повече от прекрасно, а и първите рибки не закъсняха много:

Вчера си купих тройки с идеята да ги добавя, с цел минимализиране на празните кълванета. Не знам дали тази малка рибка щеше да налапа силикона до куката, но предвид неговата мекота и нейната лакомия най-вероятно да. Все пак беше закачена само за тройката и я броя от вероятно изтърваните с единична кука. Интересното беше вече с втората риба, която определено трудно бих извадил без тройката:

Следващата пък беше само за единичната:

Направи ли ви впечатление, че всички риби са хванати на един и същи силикон? Дълбочината беше 16 метра и след малко разсъждение и проби стигнах до успешния силикон. Очаквах това да бъде белия, но убиеца беше синият 12 сантиметров Fiiish.
Стигнах и до кулминацията с уловане на доста прилична бяла риба, за която ме е яд че не направих хубави снимки, защото бързах да я пусна:

Рибата имаше доста външни паразити, които ясно личаха по цялото тяло. Зимно време при лежането по дъното често биват нападани от тях.

Освен всичко друго личеше и нейния пол.

Днес бях решил да взема една риба, като тази отговаряше като размер на търсената от мен. За мое съжаление и нейно щастия тя се оказа женска. Предвид, че вече има хайвер си е престъпление да бъде убита и си наложих да я пусна, а това е последна снимка по нейния път към дома.

Поглеждам часовника и е минало по-малко от част откакто съм във водата. Замислям се дали да не си отивам. Какво повече може да получа в този ден? Хубаво време, тихо, спокойно, риба хванах, подарих живот. Ангажиментите ме чакаха и реших да се застоя още съвсем малко в района. Имах намерения за километрични обиколки, но явно нямаше да се мърда много. Любопитно бе, че не бях пуснал котва. Вятър почти нямаше и успявах да се навигирам с каяка само с 18 грамовата примамка на линията си. Така облавях по-голям периметър и не повтарях едно и също място. Всъщност риби хванах на местата, на които вече имаше лодки по-рано. Но те вместо да упорстват и да намерят правилната примамка и проводка бързаха на глисаж към отсрещния край на язовира. И така цял ден тигели от които не им остана време за риболов.

Завъртях се към предпочитаната за риболов зона от брега. Там в края на ръба и началото на платото бяха и пасажите с мирна риба, сред които успях да хвана още няколко бели рибки. Първата ми отне не малко време, но как да си отида...защо съм час и половина без риба? Защо не си отидох след първия час риболов и слуката която ме споходи? Тук ще кажа че имаше на само късмет, а и малко умисъл. Тъкмо бях прибрал въдицата и бях хванал греблото, когато видях едър хищник хранещ се от малкия пасаж мирни рибки. Направих 2-3 проводки и рибата беше в лодката.

В това време Мерито вече се беше върнал на гребла от отсрещния бряг, където е имал няколко празни кълванета...едно от многото в този ден. Аз ги бях свел до минимум със слагането на допълнителна тройка. Под минимум имам предвид нула, тъй като само едно нереализирано кълване имах и то защото го проспах и даже не засякох. Това беше един от онези дни, в който рибите не кълваха а мачкаха силикона, натискаха го с тяло отгоре.

След една откачена риба, в последствие оказала се захапала само опашката, в крайна сметка Мерито закачи раирания бандит който издевателстваше над примамките му. Оказа се 800 грамов костур.

Аз реших че съм стигнал до заветната бройка и се отправих към колата. Гребяйки натам видях бяла под мен. Спрях и направих опит за проводка, но беше провалена от поредното телефонно обаждане. Помпейки под лодката и говорейки по телефона я закачих :D Това е рибата от втората снимка, която също не беше закачена за устата.

И така на обяд приключи моя риболов и започнаха задачите. Обмислях това да е последният ми излет за 2018 година. Исках да закрия успешно, а не с разочарование. Гледайки сега прогнозата за времето май пак ще пропусна празниците и докато някои редят маси и се напиват на 31-ви, аз ще мръзна в язовира и ще си грея душицата. А как ще открием ще разберем чак догодина. Весело посрещане на Новата година!

 

Автор: Александър Мечев

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
  • Все още няма коментари
Върни До Горе