Fiiish Crazy Sand Eel – Пасивна, но ефективна примамка!

25 Окт 2018
"Реших да споделя няколко думи за „змията“ тъй като в последно време тя се превърна в любимата ми примамка." Автор: Стефан Георгиев  

Tailwalk Ajist TZ 69

16 Авг 2018
Tailwalk Ajist TZ 69  ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА! Tailwalk Ajist TZ 69  ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА!

Tailwalk Salty Shape Dash Seabass Game 83MH

27 Юни 2018
Подходяща ли е морската въдица  в  сладководени условия Tailwalk Salty Shape Dash Seabass Game 83MH     ...

Tailwalk Salty Shape Dash Micro Gamer – универсална лайт пръчка, с микро джиг насоченост

26 Юни 2018
Tailwalk Salty Shape Dash Micro Gamer – универсална лайт пръчка, с микро джиг насоченост.     Автор: Ваньо Контев

Риболов на синегриди и стири с Fiiish Black Minnow

Дата: 21 Фев 2018

Споделянето на този излет с вас е споделен опит от нещо ново за мен, което от доста дълго исках да тествам – а именно малко познат риболов сред риболовците от лодка в страната ни.

Монтажи и оборудване на каяка отнеха време, но Велин бе на ниво и отметна всичко с цената на собственото си време и ангажименти. Тръгнахме от София едва към 15:30.

 

 

 

Дестинацията далечна, но времето бе с нас, а компанията на топ ниво. Пристигнахме късно вечерта, като имахме предварително запазен хотел, настанихме се след полунощ, но на никой не му се спеше, в главите ни само риби :)

След кафета и закуска в местно заведение се отправихме към един безлюден плаж за приводняване. Малко суматоха по брега, натоварихме набързо всичко и газ към дълбините. Още с първото пускане на 40 метра дълбочина ме изтресе риба на Xesta Flap, поводих я десетина метра и се откачи, разбира се полудях, такъв старт обикновено при мен значи страшно куц ден.

Последва дълго лутане пред различни релефи и носове, доста педалиране, среща със Стефан, който беше зашил ено двукилограново тунаки на джиг и се отправих към далечния нос с крехка надежда да спася деня. В близост до брега гъмжеше от дребосък и водорасли според сонара. Изтеглих се малко в страни, където дребосъка оредяваше, а дълбочината бе между 40-50 метра. В поредното си чудене кой джиг да подам ме осени надеждата да сложа Fiiish Black Minnow в размер 16 см и глава 120 грама. Разбира се бях си приготвил разнообразни силиконови окомплектовки с различни размери и грамажи.

Н второто повдигане от дъното усетих зверски удар, аванса ми бе поохлабен, бутнах ръчката до дъно, а въдицата сгъна до дръжка едва ли не. Рибата бе сериозна, взимаше аванс, но успявах да взема надмощие и я поведох нагоре. Тъкмо почнах да се чудя къде ми е грипера и при поредното взимане на аванс се откачи, а аз останах с отворена уста. Нито я видях, нито знаех каква е, съвсем ме натисна отчаяние. Върнах се на същото място, сложих асист куки на сплита, посредством който си закачах главата на слоу джиг въдицата и пуснах да кажем на същото място(не бях маркирал точката L ) На третото повдигане от дъното ме изтраска нещо, този път я подкарах нагоре без да се мисля с максимално затегнат аванс и пръст на шпулата. В момента в който ФК лидера мина през водачите си метнах грипа между краката и видях как корема на рибата се белна отдолу. Няма да казвам какъв ми бе пулса и как ме друсаше адреналина. Рибата се бореше страхотно до повърхността, в момента, в който я зърнах, вече знаех каква е – страхотна сфирида, малко над 3 килограма. Изключително рядък пясъчен групер, който не се хваща всеки ден и е безценен трофей. Успях да я закача с грипа от първия път, последва чудесна фотосесия, краищата на устните ми стигаха до ушите, представете си ме ;)

 

 

 

Откачих силикона, асистите не бяха зашити, а бе закачена на куката на силикона. Последва фотосесия, няма да казвам как се правят добри снимки сам в каяк, май никак :(

 

 

 

 

 

 

 

 

Беше ми поразместила силикона, реших да сложа по тежка глава и да се върна на същото място. Заложих на 190 грама глава и силикон с размер 200мм. На третото повдигане от дъното ме удари тъпо и натежа жестоко. Засякох със страшна сила и започнах да повдигам с въдицата, като тя се сгъваше до краен предел, замислих се дали ще издържи... Успях да взема няколко метра, но в този момент нещото започна да натиска на талази и да си взима аванс, въпреки пръста ми на влакното.... Сърчицето ми бе в гърлото буквално. Аз взема малко метри, тя натисне и се върне надолу... Тази сценка продължи около 5-7 минути, при поредното взимане на аванс и задържане с пръст от моя страна въдицата олекна, сещате се какво ми беше и как останах с отворена уста..... Бях със сравнително тънък лидер, който поддаде на солид ринга, ръцете ми трепереха, а трябваше да връзвам. Отне ми доста време, в главата ми се мятаха какви ли не мисли, от дебелината на лидера до размера на рибата и вида и ....

След като превързах и се поокопитих малко пуснах приблизително на същото място с дълбочина 50ина метра. При отлепянето на силикона от дъното филма се повтори, но в по краткотрайна версия, скъса с първото натискане към дъното, а повода ми изглеждаше така

 

 

 

 

Последва поредно връзване с треперещи пръсти, отне ми доста време, сглупих че не смених лидера, но не знаех изобщо нося ли по-дебел. Вятъра ме бе отнесъл доста от мястото, сложих последната глава на 190 грама и пуснах. Оказа се, че бях на малко над 30 метра, а вятъра ме носеше доволно, силикона се провлачи по дъното, вече не бях вертикално, а на поне 45 градуса, облегнах се и извадих кутията с цигари с една ръка и в този момент последва агресивно кълване и сгъване на въдицата, направих едва няколко оборота и олекна. Иьвадих и се оказа, че лидера е срязан като с нож. Вече не издържах, нямате идея какви цветни думи крещях на глас. Прибрах въдицата, поразчистих в краката и подкарах към брега. Психически нямаше да понеса още едно късане, а се оказа, че нямам по-дебел флуорокарбнон в каяка.

Да видите как превързах вечерта след кръчма, а сглобих и спиид джиг въдицата. Ревизирах си силиконите и споделих по някоя бройка с момчетата, които ме гледаха невярващо. Бях готов за следващия ден.

 

 

Подкарахме различно място, но поокъсняхме с влизането. Беше почти обяд. Няколко закачки в началото, една откачена риба, верочтно синегрида и едно единично кълване беше резултата до късния следобяд. Колегите нямаха риби. Аз пусках само силикони в различни цветове и грамажи. Реализирах едно плахо кълване, оказа се бебе стира, макар малка ме зарадва. Залеза наближаваше, насочих съ към носа където откачих рибата. Пуснах на 50ина метра и няколко пъти повдигах и пусках обратно. Без резултат. След като извадих силикона, забелязах брутални дупки в задната му част от два зъба, ясно беше, че съм пропуснал добра риба, ясно беше и каква е била. Доближих носа и пуснах, при първото повдигане ме ме натресе неколкократно и зверски, знаех какво идва, макар и да се бореше страхотно, просто бутнах ръчката  на аванса до дупка и и дадох газ. В момента, в който повода мина през водачите видях розово сребристите отенъци под лодката, извадих я на повърхноста, пришляпа няколко пъти и я грипнах отлично. Последва бърза фотосесия, беше ми разпердушинила силикона до неузнаваемост.

 

 

 

 

Имах още време до залез, нямах монтиран силикон на слоу джиггинг солтишейпа, но спиийд джиговата бе готова, пуснах и с третото отлепяне от дъното последва типичното тръъът трът трът.... Е нямаше как с тоя такъм да не я кача на експресния асансьор, макар и да успя на два пъти да вземе аванс.

 

 

 

 

 

През това време Стефан бе наблизо, споделих с него, а той се пречупи и сложи силикон, май го дрънна на първото подаване, стира към 1,5 -2. Аз пушех доволен и ухилен, нямаше да ловя повече, имах в лодката две риби около 3-4 килограма всяка. След 10ина минути Стефан закачи и втора риба, отново на същия силикон, пак стира, този път над две кила. Оказа се, че и Коцето беше хванал 2 риби, и неговите силиконови.

Денят бе кратък, но изключително успешен, бяхме открили за себе си нов цяр за трудни риби, които не искаха да погледнат джигове. Доволни излязохме и се отправихме към кръчмата.

 

 

 

 

Следващата сутрин надигнахме глави раничко. Е, колко да е рано в 8 ;) Влязохме към 10:00 и вече всеки имаше монтирани силикони на въдиците. Ивашки мисля пръв откри резултата, чудесна стира на перлено бялата змиорка Fiiish Crazy Sand Eel

 

 

 

 

Стефан последва с две бързи стири, а аз и Коце бяхме с изядени силикони. Обещаващо начало. Преместих се на носа при Стефан, с пристигането ми той бореше поредната риба, над двукилограмова стира, отново силиконова.

 

 

 

 

Пуснах в момента в който го снимах, с наближаването на дъното въдицата ми подскочи в ръката, взе ме на самото пропадане. Открих деня. Стефан реши да тества на джиг на нова точка, бяхме през 15 метра един от друг. Пусна пилкер, а аз силикон. На второ или трето повдигна закачих поредната риба и я извадих, а той извади пилкера и пусна въдицата със силикона и веднага реализира риба. От тук насетне последва поголовна сеч на всяко ново място. Мисля Стефан закри деня с няколко стири и една синегрида бонус тупалка, а аз само със стири, като откачени риби имахме доста. Денят бе изпълнен с адреналин и емоции, както и невероятна слука за всички – изяло силиконова.

 

 

 

  black minnow dentex

 

  

 

 

 

fiiish black minnow

 

 

 

Последния ден подкарах от рано, влязох от плажа на хотела, търсейки зеленооки риби, но по пясъчни пллажове ме споходи първата стира към два килограма.

 

 

 

 

Събрах и замахах с педали към мястото, от което си тръгнах с треперещи ръце първия ден. Разнообразни силикони и опити за водене, джигове и какво ли не, но рибите, които ми късаха, се бяха покрили. Реших да направя последно пускане, с повдигането от дъното ме взе доволно, но вече знаех каква е рибата, предполагах и размера и – не беше това за което бях дошъл, но бе отлична стира между 3-4 килограма. 

 

 

 

 

 

Събрах въдиците и подкларах към брега. В този ден Ивашки бе зашил брутална стира, а Стефан с две синегриди и стира за капак. Събрахме каяците и щракнахме няколко снимки за финал.

 

 

        

 

 

В заключение всички бяхме безкрайно доволни. Бяхме открили ново оръжеи за трудни риби, за което досега само предполагахме, че работи отлично. Fiiish Black Minnow в различни размери и грамажи се оказа брутална примамка за синегриди и групери.

Ще кажа и няколко думи за проводката. Пуска се силикона към дъното, като много често риби кълват на пропадането заради активната игра на силикона. Глави в грамажи 60, 90, 120 и 190 работят отлично на различни дълбочини. Голямото предимство на риболова със силикон е, че няма нужда линията да е вертикална, за да водите и реализирате риби. Но най-важно е воденето. Не се води бързо и агресивно, а бавно, почти като при риболов с тай ръбър примамки. Повдигате от дъното по ваша преценка с равномерно обиране и връщате обратно – изключително занимателно, но никак не измаря.

Надявам се да съм успял да пресъздам поне малка част от емоциите, които преживяхме, както и да споделя опита ни с вас.

До нови срещи и интересни риби!

Танер Али

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
  • Все още няма коментари
Върни До Горе