Ревю на Tailwalk Salty Shape Dash Bay Twitcher 68UL

30 Окт 2019
Ревю на Tailwalk Salty Shape Dash Bay Twitcher  68UL Автор: Боян Ярков 

Tailwalk Fullrange S71ml- перфектната универсалка

09 Окт 2019
Tailwalk Fullrange S71ml- перфектната универсалка Автор: Ангел Костов

Риболов от реката до морето с пръчката Tailwalk SSD Micro Gamer S70UL

12 Юни 2019
Tailwalk Salty Shape Dash Micro Gamer S70UL Автор : Даниел Кирицоев

Fiiish Power Tail

18 Фев 2019
Fiiish Power Tail

Клатушки за пъстушки

Дата: 01 Апр 2019

След като миналата седмица направих приятен риболов, реших да го повторя докато все още имам време. Сформирахме група и в петък сутринта се запътихме към реката, до която ни чакаше 3 часа път. Вече стигнали, стана време да се разделим, а това стана с теглене на клечки. В началото не ловихме заедно участниците в моя екип, през което успях да хвана една рибка на дребната Yarie Ringo Midi, а спътника ми бе изтървал две риби.

След като се намерихме по реката започнахме да се движим заедно. Намерихме места, които изглеждака доста добри, вдигнахме от дълбокото по някоя рибка, но дори удър нямахме от тях. Аз се спрях и започнах на настоявам в участък с начупен релеф, където имаше и по-големи дълбочини между скалите. Правих чести паузи, защото рибите бяха по дъното, и в една от тях видях как се стрелна хубава риба и налапа цялата клатушка, която бях взел от кутията на колега няколко дни по-рано - Yarie T-Fresh.

Реших на не сменям примамката и продължих нагоре по реката с нея, където залових още един дребосък:

Жужака беше избрал доста нестандартен, но пък и доста рационален начин на риболов:

Към момента той все още нямаше риба, но това че видя няколко, имаше подгонвания, а и моята извадена хубавица му даваха надежда.

Останал да облови няколко бързея , имаше лошия късмет макарата му да направи брада, което го забави доста откъм време и му изхаби много нерви. Аз вече бях напреднал по реката, а перспектини места липсваха. В едно плитко бързейче хванах малка амаериканка на воблер Vankocraft.

Камъните в реката бяха много обрасли, и тройките на воблерите постоянно събираха треви. По-рано имах няколко атаки, без закачена риба, но проводките бяха изключително трудни и се върнах към клатушките.

Няколко снимки и рибка от Жужака:

 

Оставаше малко време до обедната почивка, а ние бързахме да огледаме за по-добри места и евентуално да заловим и някоя риба. Пътя, където трябваше да чакаме, беше недостъпен и трябваше да обиколим. Вървейки по теречението и в търсене на изход аз правех проводки в бързеите. Тогава дойде и изненадата, когато буквално в краката ми ме трясна поредната красавица. Отново на клатушката с естетвен цвят, наподобяваща американка. От бързане я извадих направо към брега, където ми и скъса, а аз прибрах примамката в уста, за да не я загубя сред шумата. Жужака вече беше събрал въдицата и го изчаках да ме снима, а рибата държах в кепа във водата. Даже нямах време да извадя фотоапарата, снима ме с телефона, като за жалост не са най-сполучливите снимки.

Запрепускахме към шосето и за щастие бяхме там на време. Другия екип ни взе и отидохме да обядваме. Мартин се оказа най-големия късметлия, беше заловил красива тигрова пъстърва на Pointer 48.

Хапнахме и дойде време за следобедния ни заход по реката. Отново по нови участъци, за да можем да опознаем местата. Иван до момента не беше хванал риба, което ме накара да го взема в моя екип. Вече бях хванал достатъчно риби и не исках някой да е капо днес. До момента ги беше търсил само на воблери и не беше подготвен с клатушките - нещо явно задължително за тази река. При последния си излет там имах няколко риби на клатушката на Ваньо Контев, като след това и в Южна България бях хващал балканки на нея. Дадох я на Иван и му обясних къде и как да лови. Резултата не закъсня и още с първите подавания хвана рибка с приемливи размери.

Вървяхме заедно и правихме проводки един след друг. Тогава се доказа за пореден път като царя на пъстървите. На места които бях обловил, той вадеше риби, че понякога и по две. Доста бързо нарастна неговата бройка, а аз се задоволявах с откачени мои и неговата радост след уловени.

Установих че искат по-малки примам в натурални цветове и заложих отново на дребните Ringo Midi.

Идваше ми прекалено лека и малка и я смених с Pirica More, която от един бързех ми хвана две пъстърви от различни видове.

С това приключи следобедния риболов и дойде време за прибиране. Прибиране за останалите, но не и за мен. Аз останах край реката, от където на другия ден щяха да ме вземат колегите за  работа. За повечето почивна събота, но за мен беше работна, в която имах време за кратък сутрешен риболов.

Станах сутринта с идея за риби след 9 часа. Обадиха ми се колеги риболовци, да питат как е било вчера и леко ми се подиграха, че още не съм в реката. Позамислих се какво толкова ще върша в хотела...пък грабнах въдицата и хукнах. Много голям участък обиколих без каквито и да било признаци на живот. Реката бе плитка, бавна, с тинесто дъно. Риби не се виждаха, местата подтискащи. Вървях покрай реката и почти не облавях, бързах да намеря нещо по-читаво. Най-после се появиха и хубави вирове, където имаше и риби.

Доволен, че съм спасил капото, вече можех да спра да хапна сандвичите, да отида до тоалетна, да пия вода, да си отдъхна. Намерих приятно място за спирка, а от вира под него извадих и рибка.

Превърналата ми се в любима Pirica More ми хвана американче, което за жалост бе мъртво. Още със засечката рибата се вдърви. Куката бе проникнала през окото и с директно пробождане в мозъка беше сложила край на нейния живот. Стана ми кофти. Оставих я във водата с надежда да нахрани някоя видра или чапла, с което да спаси някоя здрава рибка. Спрях, хапнах на камък в реката, починах си, чух се с колегите и вече мислех за връщане.

Погледнах часовника - имаше много време до срещата ми, хотела оставаше все по-назад, а местата хич не бяха приятни за риболов. Тръгнах, но преди това заметнах под камъка на който бях стоял повече от 20 минути в гъзурчена и правене на снимката по-горе. И о чудо - едно балканче стояло и ме чакало през цялото време.

Все пак реших да продължа по реката нагоре, къдете в продължение на 2-3 километра не хванах нищо. Пробвах какви ли не примамки, но активността на рибите или беше нулева или те просто отсъстваха от облавяните от мен места. Излязох на асфалтовия път и закрачих на обратно, като имах идея да спра на местата където вече бях хванал. Това бе участък от около 200 метра, като от вира с първата хваната за деня риба излезе и последната таква - американче и отново с кука край окото.

Днес само на една клатушка успях да хвана риби, с което ми стана любима и ще настоявам на нея в следващите излети.

Автор: Александър Мечев

Остави мнение/коментар

Код за сигурност
  • Все още няма коментари
Върни До Горе